Цветозар Цаков, „Сънища и явища“

Сборникът „Сънища и явища“ представлява завръщане към първичното в езика, чрез което се търси необикновеното в иначе ежедневното. Човекът в разказите на Цветозар Цаков се лута, търсейки смисъла, който обаче трябва сам да изгради. В книгата се съчетава хумористичното с опитите за философизиране на действителността, като втората и третата част съдържат и елементи на социална критика. Появява се темата за абсурдното, с което човекът се сблъсква, но и което той създава в стремежа си да омагьоса света.

Основен момент, проблематизиран в сборника, е размиването на границите между различните категории, като най-силно засегната е идеята за сливането на реалността с въображаемото. Дори заглавията на трите части – „Сънища и явища“, „Пътища и кътища“ и „Срещи и несрещи“ – формират тази представа чрез фонетичните прилики в думи, изразяващи противоположни идеи. В разказите тази неяснота се проявява в елементите на магическия реализъм и блуждаенето на героите между действителното и измисленото.

Въображаемото всъщност е възможният път към достигане до истината за света в „Сънища и явища“, като то се проявява най-вече по два начина – чрез сънуването и чрез детското световъзприятие. Сънят е свързан с вникването в света, като той е носител и на жизненост: „Ето нещо, по което коренно се различаваме от човеците – вие все казвате, че сънят бил малката смърт. Е, за нас това е събуждането“. Мотивът за детското е зададен още от първия разказ чрез разговор за същността на ада между повествователя и дете, което се явява източник на мъдрост; а в един от следващите текстове е развит чрез превръщането на героя в дете.

Трябва да се отбележи обаче, че стремежът към истината и разбирането се отнася до живеенето, а не до някаква научност, която отдалечава от естественото: „Сигурен съм, че физиката разполага с перфектното обяснение на този феномен, но аз не се интересувам от атоми и кинетична енергия. Някои неща е по-добре да си останат необясними“. За да постигне онова умишлено омагьосване на действителноста, „Сънища и явища“ предлага две основни средства за моделиране на света. От една страна, това става чрез физическия свят, в който всяка идея има свое материално проявление; в него тя сякаш е заключена – например спомените в бутилки. При разкъсването на тази връзка между идея и предмет обаче настъпва криза, както когато катедралата от символ на вярата се превръща в неин заместител.

Вторият начин е чрез чувствителността към езика, като се деконструират неговите вторични смисли, за да се достигне до изначалните му значения и до звуковото (физическо) въздействие. Също през езика се осъществяват повторното изграждане на света, вече омагьосан, и опитите да се вникне в него. Разказвачът във „В името на името“ заявява страстта си към „етимологията на нещата“, като се оттласква от думите, за да достигне „нещата“. Разказвачите на Цаков са рефлексивни – както по отношение на действителността, така и на себе си. Метафикционалните елементи пък задават асоциативния принцип като водещ в повествованието, тъй като разказвачите се отклоняват, коментират вече написаното и оттам извират спонтанни потоци на мисълта. За разказите от сборника „Сънища и явища“ може да се каже, че сюжетността е слабо застъпена, а вместо това се завихря повествование, завличащо героите, действителността и сложните отношения между тях заедно с читателя.

РАЛИЦА ТОНЧЕВА

Цветозар Цаков, „Сънища и явища“, изд. „Жанет 45“, П., 2025