Поръчайте „Кражба“:
Новият роман „Кражба“ на нобеловия лауреат от 2021 г. Абдулразак Гурна не се съсредоточава върху конкретно събитие или конкретен герой. Вместо това повествованието се движи между няколко герои, връзките помежду им и съдбите им – които, макар и различни, са обединени от трудностите в израстването и чувството на потискащо напрежение. Същността на романа чудесно може да се изрази чрез епиграфа от Джоузеф Конрад: „Общо казано, много е трудно човек да стане забележителен“, но в по-съкратената форма: „Много е трудно“.
Действието се развива в края на XX и началото на XXI век в Танзания при усложнена политическа обстановка. Романът обхваща най-вече живота на герои от две поколения. Интерес на художествено изобразяване обаче е онази част от тяхното житейско развитие, в която те се променят най-много: детството и младостта. За всички главни герои това е време, изпълнено с трудности и травмиращи събития: Рая преминава през нещастен принудителен брак, резултатът от който е синът ѝ Карим, напомнящ на майка си за своя баща и явяващ се пречка пред нейната независимост. Останалите основни персонажи, чиито съдби се преплитат с тази на Карим, са Фаузия, живееща в сянката на детското си заболяване, и Бадар – осиновен сирак, също лишени от необходимата им подкрепа. Всички те са напълно обикновени, дори симпатични хора с обикновени истории, вписващи се в контекста на постколониалната действителност. Тяхната стойност в романа изпъква именно чрез това, че те живеят в изцяло властваща над живота им среда и неминуемо са нейни жертви.
В художественото изграждане на героите трудно може да се говори за психологическа дълбочина – неутралното повествование от трето лице, което не позволява много разгръщане на вътрешното състояние, само допринася за липсата ѝ. Точно тя поставя въпроса за безсмислието и забързаното преминаване на действителността през човешкото. Задълбочаването е на контекстуално ниво, като се разглеждат външните обстоятелства на историята, заедно формиращи основните фигури и събития. Обръща се внимание на привидно дребното в опит да се намери смисъл в него като форма на съпротива срещу безцелността. Преживяванията на Карим, Бадар и Фаузия са резултат не от вътрешно задвижване, от активно изграждане на действителността, а от пасивното ѝ понасяне. Внимателно разгърната е и предисторията на Карим и майка му, заемаща немалка част от обема на книгата, като в това проличава стремеж към достигане до първоначалото, до причинителя на всичко следващо го.
В повествованието на „Кражба“ има известна амбивалентност: от една страна, то е силно напластено със събития, най-вече в началото, но въпреки това действието се развива бавно и спокойно, а сюжетната наситеност на отварящата част всъщност постепенно въвежда същественото в романа. На моменти обаче изглежда, че травмите в живота на всеки персонаж набъбват, замествайки реалното задълбочаване на смисъла, и служат като компенсация за художествена неумелост.
Кражбата – освен като препратка към конкретни моменти в сюжета и като метафора за откраднатото от живота на Фаузия, Бадар и Карим, както и онова, което те сами си крадат – може да се разбира в смисъла на колективното, отнасяща се до постколониалния живот, в който случаите на политическо насилие са ежедневие: кражба на нормалността. А това, до което кражбата не се отнася в този роман, е стилът, в който е написан. Обстоятелствен и описателен, изпълнен с ирония, той е едно от най-големите достойнства на „Кражба“ от Абдулразак Гурна.
РАЛИЦА ТОНЧЕВА
Абдулразак Гурна, „Кражба“, изд. „Лабиринт“, 2025 г.
