Първият роман на Юн Фосе след Нобеловата му награда от 2023 г. се върти в спиралите на човешкото съзнание – спомените прииждат и се отдръпват като вълните на Норвежко море, по които се носят героите. Романът проследява течението на мислите на трима повествователи, всеки от които е завлечен във водовъртеж от необичайни събития от една жена, превърнала се в двигател на техните истории. „Всичко бе странно“ – така романът опитва да обясни същността на обикновения живот.
Странността прониква не само в простото битие на героите, но и в самата структура на романа, който представлява едно продължително, сложно и криволичещо изречение. Подобна форма е характерна за Юн Фосе, чиято предишна творба Septology се състои от приблизително 800 страници неспирно изречение. По този начин писателят представя един важен аспект на човешкото съзнание – то никога не чака. Именно този факт парадоксално води до парализа на мъжете в книгата. Те не могат да предприемат каквото и да е било действие по собствена воля. Желанията, спомените и страховете плават в различни посоки, което води до невъзможността на героите да изберат кои от тях да последват.
За тяхната духовна вцепененост компенсира Елин – жената, която уверено преименува бъдещия си съпруг на Франк, без дори да пита за истинското му име, и в последствие бяга от него към родния си Вайм с Яткайър (Jatgeir), мъж, влюбен в нея още от младежките си години. Тя единствена изглежда незасегната от парализиращата мощ на несигурността, макар и в взаимоотношенията ѝ с другите герои да се появяват пробясъци на един не по-малко сложен и многостранчив вътрешен свят. Елин върви със скоростта на мисълта в търсене на добър живот, който се опитва да си осигури чрез мъжете около нея и собствените си фикции за тях. Образите, изградени от нея, обаче никога не се реализират в пълнота заради разкъсаната воля на реалните хора зад тях, която не им позволява да вземат дръзките решения, които жената очаква. Така Елин се оказва кукловод за човек като Яткайър (но и не само за него), чието име се оказва прякор, породен от постоянното му „Ja, ja“ на пасивно съгласие.
Имената в книгата също имат важна роля, като изграждат нов смислов слой около всеки от персонажите. Елин например споделя името си с лодките на Яткайър и Франк, като така обладава животите и решенията им дори без прякото си присъствие. Романът слива и разделя идентичността на жената с лодките, които през отношенията със собствениците си придобиват собствен характер. Така взаимодействията между тях и живата Елин стават двупосочни – не само идентичността на жената се пренася върху лодките, но и те ѝ придават аспекти от своята. Имената се опитват да отговарят на личността на героите, но едно име никога не е достатъчно. Различните названия се превръщат в плавателни съдове за разнообразните пориви на волята и начини, по които героите гледат едни на други. Тези имена се срещат, разминават се и понякога потъват в развълнуваните, бурни води на самосъзнанието, докато на повърхността остава видимо само кроткото ехо на вълните.
ВЕНЕТА КОСТАДИНЧЕВ
Юн Фосе, Vaim, 2025 г.
*Романът Vaim все още не е публикуван на български език.
