Антал Серб, „Пътешественик и лунна светлина“

Най-накрая интересът на българския читател започва да се прехвърля от колосите на Запада (като американската и английската литература) и тези на Изтока (изразени най-вече в лицето на руската) върху близките до нас литератури. Все по-често се издават преводни книги от словенски, босненски, сръбски и т.н., тепърва започваме да опознаваме литературните светове на нашите съседки. Специално унгарската литература в момента е главен обект на изследване поради скоро връчената Нобелова награда на писателя Ласло Краснахоркаи, така че преводът на един от най-големите унгарски автори на ХХ в. Антал Серб идва точно навреме. „Пътешественик и лунна светлина“ от своя страна се смята за най-емблематичната книга на Антал Серб, който, за съжаление, няколко години след нейното публикуване през 1937 г. е изпратен в трудов лагер. Поради своята писателска слава пред него е стояла възможността да избегне трудовия лагер с помощта на свои почитатели, но той решава да сподели съдбата на своето поколение и е пребит до смърт на 43-годишна възраст.

Проблемът на „Пътешественик и лунна светлина“ се оказва един – че с цел пълно преживяване на произведението, не може да се позволи много издаване на сюжета и оттам произлизат залъгващите внушения, които провокират задната корица и синопсисът на книгата. Когато отзад се описва идилията на едно сватбено пътешествие из Италия, читателят е напълно подведен за тоналността на романа, защото дори първите „идеалистични“ страници са пропити с отегчение и умора от страна на младоженеца беглец Михай, който оставя своята булка Ержи сама във влака за Рим. От там всеки един от двамата тръгва на собствено пътешествие с главна цел преоткриване на себе си – или по-скоро утвърждаване на себе си. Фокусът пада най-вече върху Михай поради неговата трудна натура и сложно минало, които не му позволят да продължи напред. Той страда същевременно от жалба за младост, желание да бъде като всички останали и нерешителността да се откъсне нито от едното, нито от другото. Поради това той търси наставление от духовете на своето минало, буквално и преносно, които среща отново по пътя си с надеждата, че преоткривайки тях, ще опознае своята същност. Ержи, от своя страна, принудена да се пусне по течението, се бори със своята дребнобуржоазна природа, търсейки всякакви признаци на бунт и екзотика, които да я накарат да излезе извън кожата си. Поставени едни до други, преживяванията на двамата са толкова различни, че читателят бързо приема тяхната раздяла за неизбежна. За фон на философските разсъждения и вътрешните борби на героите присъства Италия в своя възможно най-пълен образ с представянето както на Рим и Венеция, така и на малки градчета, скрити в своята мистериозност из цялата ѝ площ. Освен тяхната красота са предоставени и интересни факти от историята и митологията на всеки град, на които като че ли за първи път е приписана една мрачна, потискаща атмосфера, която е напълно в синхрон с душевните състояния на Михай, дори засилва неговата меланхолия. 

Така „Пътешественик и лунна светлина“ се явява един изненадващ роман за лутането – физическо и психическо, за миналото, чийто плен над нас се оказва въображаем, и за опитомяването на тигъра на носталгията, който не бива да позволяваме да ни изяде отвътре.

ДАЛИЯ ДЕЛИБАЛТОВА

Антал Серб, „Пътешественик и лунна светлина“, изд. „Нике“, 2025 г.