Харуки Мураками, „Градът и неговите несигурни стени“

„Аз“ и „ти“ са синтезираните и сякаш единствено необходими лични въплъщения в множествените светове, които разкрива новият роман „Градът и неговите несигурни стени“ на Харуки Мураками. Авторът е добре познат на българската публика, тъй като голяма част от неговото творчество е превеждана на български език. Известен със своя характерен стил, Мураками съчетава реалистичното и сюрреалистичното начало чрез вплитането на паралелни светове, присъствието на мистични образи и влиянието на литературата и музиката в рамките на повествованието. 

„Градът и неговите несигурни стени“  разгръща и обогатява съдържанието на едноименната новела от 1980 г. Книгата се състои от три части; първата част  формално е изградена като своеобразно обръщение, което придава допълнителен пласт на интимност. Романът ни разкрива историята на 17-годишен ученик, влюбен в момиче, което внезапно изчезва от живота му. Развитието на героя и еднообразието в ежедневието на вече порасналия мъж са представени успоредно на имагинерния град, в който хората нямат сенки и часовниците са без стрелки. Той е изграден от въображението на момичето и е съвестно описан от повествователя. Фикцията се превръща в конструирано художествено пространство, което героят населява – там открива своята любима. Повдига се въпросът за илюзията и реалността – кое е истинското проявление на човека: тялото, сянката или комбинацията от двете? Същият този град може да се разглежда като обиталище на несъзнаваното, желанието и спомена; а стената, която се измества, показва гъвкавостта на границите и различните пътища на пречупване на реалността.  Интересен е погледът върху разбирането за времето и същността на рефлексията върху спомена, превръщаща го във фиксация; на съзнанието, простиращо се между обективното познание за вътрешния свят и принудените разбирания, прикрити зад страха и механизмите на заблудата.

Акцентира се и върху проблемите за отчуждението, деидентификацията в градското пространство и търсенето на някакъв изход. Това са централни теми в творчеството на Мураками. Тук за пореден път не се залага на класическата романова структура, а частите са изградени по-скоро асоциативно и поточно – също специфично за стила на японския автор. Уклонът му към библиотеките и книгите, които удържат познанието в неговия опитомяващ потенциал, се проявява и в този роман – въпреки че тук те са по-скоро невзрачни и прашасали. Всички тези наслагвания обаче не обременяват оригиналността и автентичността на повествованието – то използва този познавателен и образен синтез по линията на обобщението и надграждането, а не на тавтологията. Със сигурност в по-старите си творби Мураками успява да разгърне по-изчистено и успешно някои от идеите, представени в „Градът и неговите несигурни стени“, но това не омаловажава достойнствата на книгата. 

Със своето литературно творчество Харуки Мураками продължава да вълнува читателите, като показва, че ярката образност и автентичната му стилистика не са изчерпали своя потенциал. Книгата „Градът и неговите несигурни стени“ стои като нов опит да се изчертае именно тази универсалност в посланията за мястото на човека в света, като се придаде двойствена конкретика в представянето. Това е поредното литературно доказателство, че процесът по свързването на историите е също толкова важен за удържането на хуманитаристиката, колкото и самата история.

МИХАИЛ ФИЛКОВ

Харуки Мураками, „Градът и неговите несигурни стени“, изд. „Колибри“, 2025 г.