Салман Рушди представя повяхването на старостта не просто чрез тематиката на петте разказа от „The Eleventh Hour“, но и чрез отслабените качества на прозата му. Вместо живи герои и обогатяваща текста рефлексия върху действието, гласът на повествователя задушава този на читателя със собствените си интерпретации. Ситуациите, които Рушди представя, напомнят роман на Господинов в тяхната интригуваща всекидневност, но за разлика от българския писател той не позволява на историята да определи своя разказ.
Книгата започва обещаващо, като въвежда читателя в тихите лични трагедии на двама възрастни адаши, единият от които става „Джуниър“, а другият „Синиър“. Обединението в имената им влиза в контраст с техните противоположни възгледи и характери, но тяхната връзка все пак се оказва неочаквано силна. Или поне за такъв прочит на разказа настоява Рушди. Такава интерпретация обаче би била твърде щедра, защото изграждането на емоционално въздействащи взаимоотношения между героите изисква дълбочина в самите тях, а те се оказват пресилени опозиции на клишетата за семейния мъж и самотника.
Най-дългият текст в сборника е „The Musician of Kahani“, който връща към – вече познатия за читателите на Рушди – Мумбай. Именно там се развива „Родените в полунощ“, един от най-известните романи на писателя. Именно в представянето на това пространство проличават достойнствата на лаконичния стил на Рушди. Забързаната проза влиза в синхрон с града, чиято скорост сякаш определя и тази на наратива. Това обаче не позволява читателят да почувства връзка с героите, чиито избори изцяло определят случващото се. Така една иначе потенциално психологически и философски комплексна новела за изкуството, неговата позиция в реалността и начините, по които класовите различия определят ценностите на човек, остава проста еднослойна история. Повърхностен богат съпруг и отмъстителна музикантка, която макар и да осъзнава, че ценностите им са коренно различни, избира да бъде с него и после се чуди защо не се разбират. Тя си тръгва драматично и го проклина с музиката си. Ако накрая двамата бяха останали заедно, новелата би могла да служи за сценарий на лош коледен филм.
Останалите три разказа проявяват същите слабости като предшествениците си – плоски алегории, недоразвити герои и понякога стойностни разсъждения, за съжаление, изразени по тромав и пресилен начин. Именно в това се изразява една от най-големите слабости на посвествователския глас – вместо да представи на читателя езиково жива и идейно плътна история, той му дава интерпретация на въображаема такава. Последното изречение в книгата гласи: „Our words fail us“. Сборникът на Рушди се оказва доказателство за това – старостта похищава не само ставите, жилите, но и думите.
ВЕНЕТА КОСТАДИНЧЕВ
Салман Рушди, The Eleventh Hour, 2025 г.
*Романът The Eleventh Hour все още не е публикуван на български език.
