Лео Вардиашвили, „Край голямата гора“

Романът „Край голямата гора“ представя едно непрекъснато движение, което се отклонява и сменя посоката си, но никога не спира. Така и човекът блуждае, сякаш спре ли, ще изгуби равновесие. Той е показан като постоянно проправящ пътя си в своя опит да преследва някаква цел, но и едновременно с това да бяга от нещо, което не може изцяло да назове. Където и да попадне, Саба няма нито миг, в който да се установи на едно място. Дори на сюжетно ниво почти няма моменти, в които да не се случва нищо – това пряко отразява вътрешния свят на героя, но и натрупаното напрежение в политическата обстановка.

Книгата на грузинския писател Лео Вардиашвили разказва историята на Саба, имигрант в Англия, който се връща в родния си град Тбилиси, за да търси изчезналия си баща и брат. По време на гражданската война от началото на 90-те години в постсъветска Грузия бащата Иракли заедно с двамата си синове напуска страната си и се мести в Англия. Две десетилетия по-късно обаче Иракли решава да се върне в Грузия и малко след това изчезва, а неговият пример е последван и от единия му син. Така Саба също се завръща в родината си – и заедно с това към потиснатите спомени от детството си чрез ретроспекции, които са неизбежни, почти принудителни заради утежнената обстановка. Миналото се появява чрез образите на мъртвите му роднини и приятели, които той чува като направляващи и съветващи, но натрапчиви гласове – те представляват външен (за личността на Саба) израз на непоносимото му чувство за вина, на инстинктите му за съхранение, на подтиците за отмъщение. Като кулминация на това се явяват сънищата, в които героят осмисля немислимото наяве. Тези потиснати чувства от миналото се проявяват именно в лутането, обзело живота на мъжа, между двете държави и спомените от тях, между миналото, настоящето и надеждите за бъдещето и между детското и зрялото мислене.

Идеята за завръщането към детството обаче не присъства само чрез припомнянето на събитията, причинили сътресения – завръщането е и към приказния неопетнен аспект на детството. За основа на развитието на действието служи приказката за Хензел и Гретел, към която препраща и заглавието на романа (Hard by a Great Wood), като тя въплъщава паметта за времето, прекарано от двамата братя с майка им, преди да я загубят още като деца. Вината за нейната смърт, която Саба изпитва, обаче се трансформира в бягство от отговорността, водещо до прехвърляне на обвиненията върху други хора и невъзможността на героя да им съчувства. С това дистанцирано преживяване на вината той успява да се справи не сам, а чрез съпреживяването на страданията на Нодар – грузинец, с когото се сприятелява.

„Край голямата гора“ е написана в стил с фина ирония, който не позволява книгата да се превърне в емоционално клиширана или жестока. Тя проследява лъкатушещия път на персонажа към личностното израстване и разрешаването на утаените вътрешни конфликти, като в процеса на опознаването на себе си Саба постепенно започва сам да определя своята посока, вече осъзнато вместо в бягство.

РАЛИЦА ТОНЧЕВА

Лео Вардиашвили, „Край голямата гора“, изд. „Лабиринт“, 2025 г.