Поръчайте „Зона“:
Сергей Довлатов е един от най-известните съветски писатели на Запад от втората половина на 20. век. Авторът, неспособен да публикува своите творби в СССР, ги предава на журналисти за публикация в Западна Европа чрез самиздат системата, което провокира неговото експулсиране от Съветския съюз и емигрирането му в САЩ.
От този период на пребиваване в Америка е и сатиричният полубиографичен роман „Зона“, вдъхновен от опита на Довлатов като надзирател в наказателен лагер. Книгата е под форма на епистоларна творба, в която към писмата към своя издател авторът прилага откъси от записките му за лагерния живот, които му изпращат от неговия архив в СССР. Така се получава един метафикционален диалог между личността на писателя и неговото творчество.
Веднага в ума на читателя се прави паралел с друго произведение на един от пионерите на съветското емигрантско изкуство – Солженицин. Но ако Солженицин изразява своя тежък опит като политически затворник, то Довлатов предава една нюансирана гледна точка от уж обратната позиция. Тъкмо това е и темата, върху която се акцентира в „Зона“ – разминаването на границите между ролите на пазач и затворник, отразяването на двете позиции в техния единен характер на морален упадък. Той представя зоната като едно царство на абсурда, в което емпиричните истини на досегашния живот биват опровергани, а ценностите на „доброто“ и проявите на „злото“ се оказват преобърнати. Тук обичайните пропорции на живота се запазваха. Съотношението добро и зло, скръб и радост оставаше непроменено.(…) Но съдържанието на тези понятия се промени решително. Йерархията на ценностите беше напълно нарушена. Това, което изглеждаше важно, отстъпи на заден план. Дреболии заслониха хоризонта.(…) Ежедневното се превръщаше в скъпоценно. Скъпоценното – в нереално.
Четиринайсетте епизода от лагерния живот представят едновременно великодушието на „зековете“, жестокостта на надзирателите, съжителството им заедно. Сцените на побой между тях се редуват с приятелско пиене на водка и играене на карти. Често и двата отбора се намират заедно в злодеянията си (като изнасилването на попаднала в лагера жена), но и в радостта си (като празничния концерт за Деня на Октомврийската революция). Може би най-показателният епизод за взаимоотношенията им се явява този за затворника Купцов, в който разказвачът разпознава самия себе си, и между които се разиграва една почти садо-мазо психосексуална игра на власт, в която изпълняването на ролите в йерархията придобива по-различен оттенък. Поради това и финалният епизод представя пълното преобръщане – разказвачът е наказан за участие в масов бой и пазен от своя доскоро колега, преминава пътя до главния лагер, където ще чака реда си за военния съд. Надзирателят става затворник.
Но книгата е изградена и на още една теория, а именно, че наказателният лагер е един минимодел на живота в държава, в който съществуват всички структури от външния свят. В писмата се обясняват езикът, който се използва в зоната, мястото на любовта, проявите на всички отрасли на изкуството и още. Оказва се, че лагерът не променя, а изостря това, което така или иначе присъства у човека.
ДАЛИЯ ДЕЛИБАЛТОВА
Сергей Довлатов, „Зона“, изд. „Нике“, 2026 г.
