Прозата на дните: Мария Мислашка, „Размислите на една шапка“
Аз съм сивата зимна шапка на Ралица. Зимна по замисъл, но и есенно-пролетна по призвание – не мога да приема […]
Всички публикации
Прозата на дните: Виктор Тумбев, „Касапин“
Вечер е. Тишината открива пред очите ти смъртния ти враг или най-скъпия ти приятел – касапина. А на гърба му,
Дяволски студено
„Животът на немския композитор Адриан Леверкюн, разказан от един негов приятел“ – така гласи подзаглавието на романа „Доктор Фаустус“ на
Когато само словото остане
Може ли човек да се нарече свободен, когато тялото му е завинаги заключено? И може ли словото му да бъде
Осъзнатият Хамлет – лицето на иронията
Всеки пишещ човек неизменно си задава въпросите за смисъла и мотивите на самия творчески акт, както и за очакваната значимост
Оля Сорока: „Войната направи украинската литература много по-смела и осъзната“
Разговор с доц. Оля Сорока, ръководител на катедра „Славянска филология“ и преподавател по български език в Лвивския национален университет. Как
Отвъд дисциплинарното общество – превод на Jenseits der Disziplinargesellschaft на Бюнг-Чул Хан
Бюнг-Чул Хан е немски философ с корейски произход, който се занимава най-вече с отчуждаването в неолибералните общества и дигитализацията на
Да преживяваш живота си
Всички са наясно с тенденцията в киното, която е екранизацията на книги, а полемиките, породени от този феномен, се множат
Полифонията в писменото слово
Художественото прекрояване на историята с времето е придобило леко инфантилен асоциативен подтекст, което (донякъде с право) допринася за снизходителната рецепция
„Нова литература и критика“ – бр. 2: Картография на духа
След като Хегел дефинира разделението между тяло, душа и дух, в изследването на третото звено се включват множество философи и
Време за поезия: Александра-Гергана Дитц, Гергана Добринова, Даниел Генчев, Йоана Милкова, Йоана Радославова, Моника Тонева, Яна Костадинова
Хищник Забравила съм как да си беля самапортокали.Сега ги разкъсвам и отварям с нокти, отхапвам ги както хищник плячка,сякаш и
Прозата на дните: Любомир Керемедчиев, „Дилъри на емоции“
Чувствата на хората бяха изпилени до краен предел. Усмивките бяха механични, погледите – празни, а думите – предварително програмирани. Човешкият