В романа „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен думата негър се използва около 200 пъти. Това е една от причините книгата да предизвика спорове още когато е публикувана за пръв път, през 19. век. Някои критици твърдят, че творбата на Марк Твен подсилва стереотипите за чернокожите, а други са на мнение, че отразява социалната действителност в южните щати преди Гражданската война.
Полемиките продължават и до днес и превръщат романа в една от най-забраняваните книги в САЩ, но и двете страни се съгласяват с една идея – че робът Джим остава маргинализиран в цялата история. Въпреки че героят заема централна част в развитието на историята, гласът на Джим почти не присъства в книгата, а е представен през гледната точка на Хък. И ако приемем, че „Приключенията на Хъкълбери Фин“ наистина отразява американското общество на 19. век, то това свежда Джим до нищо повече от инструмент, с който авторът критикува робството и расизма. В роман от това време не остава място за гледната точка на един чернокож роб и това изпраща Джим някъде там, в полетата на книгата.
Пърсивал Евърет променя това разбиране. В романа „Джеймс“, носител на наградата „Пулицър“ за 2025 г., Евърет поставя Джим в центъра на историята от творбата на Твен и разказва „Приключенията на Хъкълбери Фин“ през очите на роба. Така виждаме как Джим бяга от къщата на г-жа Уотсън, след като разбира, че ще бъде разделен от семейството си; как се запознава с група роби; как единият му носи откраднат молив, който се превръща в най-ценното нещо за Джим; как бива откупен от пътуваща музикална трупа, където го маскират като бял, гримиран като чернокож.
Изтезаването на роби, което Твен описва детайлно, тук е представено почти поетично – Евърет се фокусира върху емоциите и размислите за по-широки теми, които тези сцени предизвикват у Джим. Историята в „Джеймс“ е изпълнена с множество сатирични моменти – например фактът, че Джим тайно чете книгите от огромната библиотека на съдията Тачър, които той не е докосвал. Тези похвати превръщат „Джеймс“ в произведение, което разкрива и преобръща бялата нормативност в „Приключенията на Хъкълбери Фин“. И все пак историята на роба Джим ни оставя с някои въпроси – колко от идентичността си можеш да пожертваш и все пак да съхраниш себе си, или както казва Джим: „Колко силно искам да бъда свободен?“
Джим, както всички чернокожи по това време, е извън конструкцията на идеологичната система, около която се върти тогавашната реалност. Като чернокож, в идеология, служеща на белите, той остава маргинализиран и дискриминиран. Това създава дистанция между Джим и системата – дистанция, която позволява на героя да разобличи недостатъците ѝ и да пропука основите, около които е построена. В постструктуралистичен стил това се случва чрез езика. Когато говори с бели хора, дори и с Хък, Джим превключва на прост език с диалектни думи, преструвайки се на невеж и покорен роб. Една от първите сцени в книгата описва как Джим преподава на група чернокожи деца в колибата си уроци по правилен език, тоест как да общуват с белите по начин, който не конфронтира наложената йерархия. Малката Февруари осъзнава защо – „защото те [белите] имат нужда всичко да знаят преди нас. Всичко те да кръщават с думи.“ Езикът се превръща в инструмент за изграждане на смисъл, истина и идеология, като по този начин налага нечия субективност и сила. Джим осъзнава тази действителност и ѝ се съпротивлява чрез знание – тайно се образова с книгите на съдия Тачър, и когато с Хък се натъкват на плячка на крадци край Мисисипи, Джим задържа торба с книги, осъзнавайки интелектуалната им стойност.
Но за да съществува в тази система на опресивност, знанието трябва да се запази в тайна, и така Джим прави компромис с огромна част от идентичността си. Парадоксално е, че за да се съхрани, в някои моменти Джим се налага да се отрече от себе си и да играе по стереотипа на роба, верен на господаря си. Това оставя читателя с усещането, че Джим постоянно играе роля, която да му послужи в съответната ситуация, и това изгражда расата в романа като фарс и форма на перформативност.
Все пак съпротивата на Джим срещу социалните порядки не се изразява само в потайността му. С развитието на историята Джим постепенно се научава да използва гнева и омразата, които изпитва – емоции, които той определя като забранени за един роб. Така бавно, крачка по крачка, се приближава към свободата и спасява семейството си. Обаче в момента, в който като читатели си помислим, че овладяването на гнева е истинското оръжие, Евърет връща вниманието ни към езика – в сблъсъка на Джим със съдия Тачър в края на книгата белият е уплашен от говора на Джим и от това, че може да чете. Скритото излиза наяве и съпротивата се премества от въображаемите разговори с Волтер и Джон Лок и опитите на Джим да разкаже историята си на хартия в това да се опълчи директно срещу поробителя.
В края на романа Джим сменя името си, дадено му като роб, на Джеймс, което е последното необходимо действие, за да потвърди идентичността си на свободен човек. Евърет умело открадва героя на роба Джим от Твен и го превръща в самостоятелния, напредничав и истински Джеймс.
ГАБРИЕЛА СТЕФАНОВА, 22 г.
Пърсивал Евърет, „Джеймс“, изд. „Колибри“, 2025 г.
