Преди три месеца Перу изгуби един от най-великите си писатели, а денят след неговата смърт беше обявен за ден на национален траур. В испанския град Мирабела, където авторът често пребивавал, траурът продължил два дни. Това само по себе си е достатъчно, за да се покаже неизмеримото влияние, което Марио Варгас Льоса оказва не само в литературните среди, но в целия свят.
„Посвещавам ви моята тишина“ е последният роман на нобелиста, финалното му завещание към родината, Латинска Америка и планетата Земя. Както предполага и заглавието, това е едно посвещение към човечеството на надежда и вяра за едно по-добро бъдеще. Изследвайки необятния свят на креолската култура, главният герой Тоньо Аспилкуета представя своите утопични идеи за бъдещето на Перу, изградени върху перуанската музика и нейната способност за сплотяване на населението. Така в „Посвещавам ви моята тишина“ се редуват епизоди за живота на Тоньо около написването на неговия труд и частите от самата вече написана книга. По този начин слоевете на металитературното се смесват, защото ако романът на Льоса е центриран върху експерта по креолска музика, то книгата на Тоньо използва за основа фигурата гениалния китарист Лало Молфино, перфектен пример за всичко, което олицетворява перуанската култура.
Музиката присъства на всяка страница на романа, описана с голяма любов и издигната във висша ценност, която има способността да заличи всички различия между хората. Подробното описание на богата култура на страната, историческия контекст и ежедневния живот изгражда една пълнокръвна картина на Перу, в която всеки чуждестранен читател е трудно да не се влюби. Препоръчително е наистина читателят да слуша песните, коите се споменават в романа, за да може напълно да добие представа за спецификите, за които се говори, като кичозността, перуанския нрав, сблъсъка между испанската култура и тази на коренното население.
Именно цялата любов, с която се говори за Перу, прави книгата толкова атмосферична, носеща типичната за тези райони сантименталност и топлина, не загърбвайки обаче и проблемите, които владеят страната – расизмза, терористичните атики, бедността и т.н. Точно за разрешаването на тези проблеми се бори главният герой и въпреки че голяма част от обществото намира идеята за спасителната сила на креолската музика за смешна и невъзможна фантасмагория, никой не може да отрече, че разбирателството е нещото, към което всички трябва да се стремят. Това важи не само за света в книгата, но и за истинския живот също. А какво по-хубаво завещание към човечеството от любовта, вярата и приемствеността, които изчистват всички човешки различия, били те расови, класови, религиозни и прочие, с помощта на най-първичното от всички изкуства – музиката?
ДАЛИЯ ДЕЛИБАЛТОВА
Марио Варгас Льоса, „Посвещавам ви моята тишина“, прев. Маня Костова, изд. „Колибри“, 2026 г.
