Време за поезия: Виктор Тумбев, Дея Янева, Мелих Осман

фотограф: Елис Кахраман, 18 г.

***

Краката ми сами се движат 
щипят ме секундите 
карат ме да бързам 
клокочат в канчето ми пръските 
от неиздържани спорове 
мразят ме и думите 
че прилежно ги прибирам 
в крайчето на малкото останало търпение 
ще докоснат капките и каменните бюстове 
и те ще тръгнат 
закъснели 
да ти кажат че ще дойда 
почти навреме 
ДЕЯ ЯНЕВА, 24 г.

***

Съзнанието ми е мелез 
едната ми баба беше бездушен раздавач на пластмаса. 
другата беше вещица, 
бъркаше отвари с жаби и цианкалий. 
Баща ми стана върл защитник на собствената си природа. 
Майка ми извиси вещицата в Господ, както прави всяко дете с майка си. 
Аз пия на закуска цианкалий от пластмасова бутилка.
ДЕЯ ЯНЕВА, 24 г.

живот

чупи се тишината
в тежки стъпки
и ехото им
заспива в тишина,
малко по-шумна от преди.
ВИКТОР ТУМБЕВ, 22 г.

Прегазена жаба и черна котка

Aко ще бъдеш черна котка,
бъди толкова черна, че когато нощта е навсякъде, 
като морски фар да блестят само очите ти.

Ако ще бъдеш прегазена жаба,
бъди толкова плоска, че най-силните ветрове
да не могат да те отлепят от шосето.

Ако ще бъдеш набръчкан старец,
бъди толкова набръчкан, че да не ти стигнат
останалите години, докато горчивата сълза
не си намери пътя по тях.

Ако ще бъдеш чудовище с гърбица,
бъди толкова гърбаво, че запетаите в подигравките 
да ти завиждат.

Ако ще бъдеш нещо,
бъди толкова глух и сляп, че собственият ти глас
да пресъхне, когато ти изневерява с чужда вяра.
МЕЛИХ ОСМАН, 18 г.

Scroll to Top