Алена Морнщайнова, „Лес в къщата“

Чешката писателка Алена Морнщайнова е вече известна на българските читатели с три книги, преведени на български език, предшестващи издаването на „Лес в къщата“. Романът предлага задълбочен и реалистичен разказ за израстването на едно дете в среда, в която уютът, обичта и грижата са заменени от жестокост и насилие, както и за начините, по които детското възприятие изкривява и потиска непоносимата истина. Книгата проблематизира и темата за границата между личната отговорност и вината за чуждите действия, като поставя въпроса кога пренебрегването на вредата, която някой друг причинява, се превръща в съучастие.

Още от самото начало „Лес в къщата“ въвежда читателя в напрегнатите отношения между членовете на семейството на шестгодишно момиче, което става свидетел на ситуации, които не може изцяло да осмисли. Може обаче да усети отчуждението, завладяло дома му, и необичайността и нередността на живота в него. Всъщност не само чрез заглавието, но и в хода на повествованието се утвърждава идеята, че жилището на героинята е не дом, а просто къща, в която живеят хора – дете, родители, баба и дядо – но не и семейство. Романът преобръща традиционната опозиция между дома и дивото чрез проникването на леса в къщата. Ту като олицетворен образ на злото и страшното, асоцииран със страховитите истории, които бабата разказва на внучката си, ту като евфемизъм за конкретен човек лесът се превръща в сложна метафора за застрашителното както във външния, така и във вътрешния свят. В опит да се дистанцира от преживяното момичето извършва своеобразно парцелиране на съзнанието си, което да послужи като защита на психиката – то проектира страха си върху леса, задушаващ и дебнещ, а съвестта и здравия си разум въплъщава в образа на Моника, измислената му най-добра приятелка и единствена довереница.

Повествованието смесва ненадеждността на детските спомени със зрелия аналитичен поглед на вече порасналата героиня. Гледната точка на момичето е изпълнена със съмнение в достоверността на собственото възприятие и мнение: „Знам ли, навярно пак нещо си въобразявам“ – съмнение, възникнало не от само себе си, а като резултат от многобройните опити на дядото, на майката и най-вече на бабата да внушат на момичето, че е „малка лъжкиня“. Това се отразява дори върху разказването на най-обикновени моменти.

Книгата разкрива и обезличаващия ефект на насилието върху жертвата. Детето не се откроява с индивидуализирани черти на характера, в идентичността му остава непълно изградена – но това е част от художествената стратегия. Насилието потиска естественото формиране на идентичността и я подменя с белезите на травмата. Единствените ясно различими характеристики на момичето са необщителността, дистанцираността от другите и недоверието, което изпитва към тях. Показателно е, че през целия роман читателят не узнава името на момичето. Чрез анонимността на героинята текстът, макар и да разказва конкретна история, надхвърля индивидуалния случай и заявява универсалност в изобразяването на преживяването на насилие.

РАЛИЦА ТОНЧЕВА

Алена Морнщайнова, „Лес в къщата“, изд. „Ерго“, 2025 г.