Макар че Уилям Фокнър е добре познат на българските читатели, скорошното преиздаване на романа „Врява и безумство“ от издателство „Нике“ е повод отново (и съвсем заслужено) да обърнем внимание на творчеството на американския писател. Романът, издаден през 1929 г., проследява историята на семейство Компсън, борещо се със собствения си разпад и упадък – загубата на уважението на градската общност, финансовия крах и трагичната смърт на много от членовете на семейството.
Разказът за семейството не е даден цялостно, а е фрагментиран – чрез местене на фокуса измежду различните членове на семейството, а и чрез изграждането му през различни гледни точки. „Врява и безумство“ се състои от четири части, всяка от които е разказана от различен повествовател и засяга различен момент и различни отношения между героите. Романът е изцяло лишен от линейност, дори напротив – изисква от читателя сам да извърши усилието по „сглобяването“ на различните фрагменти, за да придобие цялостна и последователна представа за събитията, които представя.
Към това допринася и ненадеждността на някои от повествователите. Първата част представя гледната точка на Бенджи – трийсет и три годишен мъж, със сериозни умствени увреждания, който е и четвъртото дете в семейството. Вследствие на интелектуалния дефицит на героя разказването му е непоследователно, изпълнено с множество прескачания из хронологията, за които ориентир са текстът в курсив, както и различните хора, отговарящи за грижите за Бенджи. Неговата неспособност да мисли подредено, да контекстуализира преживяванията си и изобщо да разбира света около себе си, го прави типичен пример за ненадежден разказвач.
Не по-надежден е обаче и брат му Куентин, който е повествовател във втората част на романа. За разлика от Бенджи обаче Куентин не изпитва проблеми с разбирането. Въпреки това разказаната от него част също се характеризира с непоследователност и смесване на различните събития, която се дължи на постепенно влошаващото му се психическо състояние. Липсата на пунктуация например или потокът на мисълта добре отразяват начина, по който Куентин съществува в света с типично хамлетовското отчуждение и мислите за смъртта, неизменно следващи го.
Третата част, написана от гледната точка на Джейсън – циничното и озлобено трето дете в семейството, макар и белязана от лъжите на героя, които присъстват както в отношенията му с другите герои, така и в повествованието, и четвъртата част, разказана от гледната точка на всевиждащ повествовател, представляват своеобразен ключ към разбирането на първите две части. Основен персонаж обаче, който не се появява със собствената си гледна точка, а вместо това е пречупен (и деформиран) през погледите на другите, е Кеди – сестрата на Бенджамин, Куентин и Джейсън, която е свързващият елемент между тримата братя. Тя се превръща в ядро на романа, като едновременно причинява страдание на братята и представлява източник на смисъл за тях. И макар и отсъстваща като субект, именно тази героиня стои в епицентъра на цялата врява и безумство в романа на Фокнър.
РАЛИЦА ТОНЧЕВА
Уилям Фокнър, „Врява и безумство“, прев. Кръстан Дянков, изд. „Нике“, 2026
