Романът на Лорън Ротери „Television“ изследва начините, по които Холивуд, славата и обсебеността с материята влияят върху отношенията ни с най-близките. Историята на известния, но застаряващ актьор Верити, приятелката му (неопределено понятие) Хелън и свързаната с тях чрез съдбовна случайност млада сценаристка Фиби е разказана чрез превъртането на гледните им точки подобно на смяната на канали в търсене на нещо интересно по телевизията. Именно тази фрагментарност обаче пропуква бляскавата повърхност на живота в киното и разкрива липсата на смисъл отдолу.
Романът се намира в постоянно търсене на фокус подобно на своите герои. Верити се опитва да осмисли залеза на кариерата си, но твърде лесно позволява на стереотипно холивудския начин на живот да го отдалечи от размислите си. Романът обаче не представя ситуацията му като клиширано бягство от повърхностни ценности, а като опит за намиране на смисъл дори в контекст изцяло пропит от тях. Един от най-значимите аспекти на това търсене се явяват отношенията му с Хелън, която като не особено успешен сценарист също е част от света на американското кино, но за разлика от актьора не получава повечето материални и социални блага – няма осем къщи в LА, на повечето премиери и купони присъства най-вече като придружител на Верити. Техните преспективи и търканията между тях водят до най-интересните разсъждения в романа – за изборът да продължаваш да правиш изкуство без грандиозни мечти или очаквания, за съвременната невъзможност да се отдадеш изцяло на нещо или някого.
Именно липсата на отдаденост е елементът, обединяващ тримата повествователи. Отношенията на Хелън и Верити са като синусоид, чието единствено постоянство е липсата на стабилност. Романът разглеждата тяхната връзка през контекста на социалната среда, в която тя е формирана, като така показва как дори обликът на индивидуалните отношения между хората се оказва повлиян от нюансите на техните позиции в обществото и идейния климат на времето, в което живеят. Фиби, последният повествовател, се опитва да разплете особеностите на отношения, като тези на Верити и Хелън, в новия си сценарий, но и на нея самата ѝ липсва способността да се отдаде на работата си достатъчно, за да достигне до нещо значимо.
Макар и размислите на героите не винаги да са напълно развити, стилът успява автентично да предаде разнообразните гледни точки на хора в шоубизнеса. Дори докато критикуват системата, която изисква от тях постоянно да играят роли, го правят леко театрално. Героите на Ротери са прекрасни огледала именно на тази динамика – остават проницателни и способни на самоирония, дори да са леко превзети по един необяснимо естествен начин. Вместо да дискредитира думите им, тяхната претенция парадоксално ги кара да тежат още повече, защото служи като потвърждение за тяхната принадлежност към света, чиято истина се опитват да разтълкуват.
Нито те, нито читателите обаче ще намерят търсения смисъл, но със сигурност романът ще ги накара да си зададат нови, понякога неудобни въпроси. „Television“ е книга, която продължава невъзможното търсене на смисъл, дори криволичейки и съзнавайки, че е обречена на неуспех.
ВЕНЕТА КОСТАДИНЧЕВ
Лорън Ротери, „Television“, 2025 г.
*Романът все още не е публикуван на български език.
