Никола Петров: „Моята поетическа мисъл е нещо като колаж“
Разговор с Никола Петров – поет, журналист, носител на наградата „Перото“ с последната си стихосбирка – „Ето го разкаяния победител“. […]
Всички публикации
Думи за Збигнев Херберт: захладнелият тон на уязвимостта
Че творчеството на Збигнев Херберт успява да общува с толкова много колоси в литературата (и тематично, и исторически), се явява
Поезия на намирането
„А изкуството изкуствено ли е?“ – попита едно дете майка си, провокирано от общия произход на двете думи, докато пътуваха
Дискретният чар на ежедневието
Всички са отегчени от ежедневието си. Еднообразието на рутината, така присъща за съвременния човек, води със себе си неизменното чувство
Кварталният музей, приютяващ най-причудливите експонати
През последните години неусетно улиците на София се изпълниха с чуждестранни туристи – гърци, французи, италианци, германци, японци и т.н.
„Нова литература и критика“ – бр. 6: Чувствителният идеализъм
След като Аристотел изтъква предимствата на поезията спрямо свойствата на историята, като така посвоему утвърждава нуждата от засвидетелстване на особената
Време за поезия: Даниела Трачева, Калина Николова, Светослав Матев
Студентско лято В сесия:автобус 280 –няма мястода се разминем.Потта се стичапо челото,прозорецът не сеотваря.Заел си позаправа баница,да не размениш случайноДНК
Прозата на дните: Аш Радков
Уж беше май, а всичко останало поддържаше идеята, че зимата все още не ни бе напуснала. Температурите отричаха началото на
Прозата на дните: Светослав Матев, „Tsavt tanem“
Треперя. Не спирам да чета, докато пръстите ми не изсъхнат толкова от хартията, че да не могат да обръщат страниците.
Прозата на дните: Мария Мислашка, „Изповедта на една шапка“
Грехът ми гние и смърди до Бога. Знам, че никой не би очаквал от една шапка да изрече нещо толкова
Прозата на дните: Владислав Маринов, „Двадесет години за една нощ“
28 януари Скъпи Карло, Сигурно не помниш, но днес е петата годишнина от сватбата ми, а утре – защото ще
Естеството на забавлението – есе на Дейвид Фостър Уолъс
Най-добрата метафора, която познавам за това да си писател, е в „Мао II“ на Дон ДеЛило, където той описва незавършената