„Семирамида“, Държавна опера – Пловдив
Композитор: Джоакино Росини
Диригент: Федерико Тибоне
Режисьор: Густав Кун
Сценография и костюми: Густав Кун
Изпълнители: Мария Радоева (Семирамида), Алена Сотие (Арсаче), Божидар Божкилов (Асур), Мануел Амати (Идрено), Евгений Арабаджиев (Орое), Мария Анастасова (Азема), Борис Кучков (Митране), Евгений Арабаджиев (Духът на цар Нино)
С участието на: хор, балет и оркестър на Държавна опера – Пловдив
На 11 юли 2026 г. за пръв път в България беше поставена операта „Семирамида“ на композитора Джоакино Росини. Премиерата на спектакъла беше част от фестивала „Opera open“ на Държавна опера Пловдив и беше представен на сцената на Античен театър, който е може би най-подходящият декор за такава постановка. Режисьор на постановката е австрийският диригент, композитор и режисьор Густав Кун, дългогодишен артистичен директор на Тиролския фестивал в Ерл.
Операта е адаптация по трагедията „Семирамида“ на френския писател Волтер, написана през 1748 година. Трагедията залага на класически драматични принципи, интерпретиращи историята на вавилонската царица Семирамида, който включват архетипните сюжети за престъплението и възмездието, за властта и падението. Действието се развива в древен Вавилон. Операта „Семирамида“ разказва легендата за Семирамида, която е владетелката на Вавилон и се издига на трона след смъртта на своя съпруг. „Семирамида“ е последната опера, която Росини пише в Италия, преди да се премести в Париж, за да продължи творчеството си там. Тя е част от неговите opera seriа или сериозни опери, които са написани след множеството комични опери като „Севилския бръснар“, които Росини композира. „Семирамида“ е определяна като своеобразна кулминация на творчеството на композитора – тричасово произведение, което съчетава висока степен на драматизъм, необходимост от виртуозни вокални изпълнения и богатство на оркестровата партитура. Подготовката за подобен оперен спектакъл е предизвикателство и постижение за всеки оперен театър. Либретото на операта е написано от Гаетано Роси, либретист и на операта „Танкреди“ от Росини, както и на опери на Доницети като „Мария Падила“ и „Линда от Шамони“. Либретата, на които е автор, най-често се основават на чуждестранни произведения, които той въвежда на италианската сцена и се характеризират със силно романтични елементи.
В режисьорската интерпретация на Густав Кун солистите бяха съпроводени от мраморни животни, които символизират характерите им. Сблъсъците на главните герои бяха допълнени от физически сблъсъци на фигурите, които символно ги представят. Костюмите на операта се отличаваха с пищност, характерна за класическите постановки на операта, но цялостната сценография имаше изключително актуално и съвременно излъчване. Атмосферата, естествено създадена от сцената на Античния театър, се допълваше от 3D мапинг, който имаше за цел да пресъздаде атмосферата на асирийската архитектура и на легендарните висящи градини на „Семирамида“, но понякога художественото решение на мапинга създаваше излишно визуално претоварване без непременно да допринасе за естетическото обогатяване на спектакъла. Диригентът Федерико Тибоне, носител на наградата за дирижиране от конкурса за диригенти на Държавна опера – Пловдив през януари 2026 г., успя да постигне перфектен баланс в изпълнението на оркестъра и да създаде хармония между изпълнението на солистите и оркестрантите, без да създава превес на инструменталното изпълнение над вокалното и обратно. Самият оркестър на Държавна опера – Пловдив е изразил своето удовлетворение от работата с диригента и ние, както и оркестрантите се надяваме да слушаме повече оперни спектакли под неговата палка.
Заслужава си да отбележим както виртуозното оркестрово изпълнение, така и безспорното представяне на солистите. Сред тях можем да отличим изпълненията на Мария Радоева, мецосопран, в ролята на Семирамида, царица на Вавилон, която управлява след смъртта на съпруга си; Алена Сотие (мецосоран) в ролята на Арсаче, младият командир, който е и изгубеният син на Семирамида; Божидар Божкилов (бас) в ролята на Асур, амбициозен принц, но и съучастник в убийството на предишния цар; Мария Анастасова в ролята на Азема, принцеса, потомка на царския род, в която е влюбен Арсаче; Мануел Амати в ролята на Идрено, индийски цар, влюбен в Азема; Евгений Арабаджиев в ролята на Орое и духът на Цар Нино; Борис Кучков в ролята на Митране, началник на царската гвардия във Вавилон. Басът Божидар Божкилов е първият българин, който изпълнява ролята на Асур, вокална роля с висока степен на трудност, предизвикана от широкия диапазон и богатата орнаментика на партията. По думите на певеца: „Сред басовия репертоар на Росини това е най-предизвикателната роля, най-физически изискващата, в която се разгръща целият потенциал на басовия глас, от най-деликатните кантилени до най-драматичните колоратури“. Мецосопранът Мария Радоева, солист на Държавна опера – Пловдив, е участвала и в премиерата на операта на Тиролския фестивал в Ерл през 2017 г. и заедно с директорът на операта Диян Чобанов имат ключова роля за това тази постановка да достигне и до българските почитатели на операта.
Операта „Семирамида“ беше истинско удоволствие за всеки меломан и макар понякога да имаше едно или две предизвикателства с озвучаването, това по никакъв начин не попречи на естетическата и музикална наслада от гледането на спектакъла, който наистина се превърна в тричасово пиршество за сетивата. Надяваме се, че операта ще се превърне в част от репертоара на Държавна опера – Пловдив и още повече меломани ще могат да се насладят на прекрасната интерпретация и изпълнение.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ, 17 г.
