***
раздавам
череши
на вдовици в бяло
погребали собствената си люлка
и заровили ръце до раменете в почва
раздавам череши
за себе си
за ближния само костилките
защото аз ще спя под плащаницата
а над порасналата костилка
ще оковават
децата ми
СВЕТОСЛАВ МАТЕВ, 19 г.
***
кожата ти се напуква
от слана
ти ли си последният меч на слънцето
преди да замръзне гробището
и да излязат от него разтопилите се съвести
над реката летеше сянка
май беше ти
вървя по теб към чуждия бряг
не се пропуквай под мен
не съм лято, само челото ми е топло
ще се окъпя в сланата ти
ще се окъпя в сланата ти
ще се окъпя в сланата ти
СВЕТОСЛАВ МАТЕВ, 19 г.
срещаме се в гъста тревна площ мирише на смокини срещаме се
като едно време
цели в невежеството
невинни за падежите
и правилните думи
с натален грях за разоряване
пороци за откриване
срещаме се
табута гладни за приятелство
като току-що проходили
скали в метежното море
ВИН ЧЕШИРКОВ, 24 г.
преди това довиждане
здравей на снеговете и
на строфите
на преднамерената строгост
и забравата
здравей на прошката
и сляпата надежда, че
над грешките ни бдят
разстроените ангели
здравей като разбирам те
и няма нужда да отричаш повече –
не чакам зад ъглите
да ме стресне поводът
здравей, защото
някой ден ще свърши въртележката
и дребните ще свършат и повторките
здравей, защото ситото ще дойде
с мед, с край и нов по-жлъчен камък
а за награда ще залезем с теб
с търпение за съд по-кратък
ВИН ЧЕШИРКОВ, 24 г.
онези които няма да пристигнат
не са последни
нито първи
не са неродени
деца са
забравили
да забият
знамето
в нея
да ѝ запушат
устата
да я удавят
в мръсните си
идеали
да я разкъсат
в споровете си
родина ли е
или майка им
ДИМИТЪР КИРИЛОВ, 22 г.
***
стаята ми
пълна с неподредености:
разхвърляни дрехи
прашни книги
недоизядена ябълка
килим със съмнително петно
телевизор забил на онази програма
висящи мисли
смачкани сметки
(и тези които още не са дошли)
главоболия
нахапани устни
ти лежиш в леглото
завъртяна
като прибран охлюв
приспива ми се
само да те гледам
всичко се подрежда
ЛАЗАР ЗАГОРЛИЕВ, 20 г.
***
разхождах се
сам
по оживен пешеходен булевард
спънах се
паднах
и си скъсах панталона
изтичах до вкъщи
цял потънал в срам и яд
когато се прибрах
молех се
гласно и наум:
никой да не ме е забелязал
по-късно през деня
публикувах пост
пълен с редица снимки
молех се
гласно и наум:
някой важен да ме забележи
да стана известен
мамка му
сега виждам
на едната снимка –
скъсан панталон
проклинам се
ЛАЗАР ЗАГОРЛИЕВ, 20 г.
Като тебешир
Натискът в желанието за рисуване
пречупва кредата
небето е небъдене, отсъствие,
и само стъкленият вакуум
ръцете ти – обсипани със пръстени,
очите ти – за пролет лакоми.
и в синината на присвитите юмруци
вакуумът изпълва дробовете.
излиняват в злато пръстите ръждясали
и в слънцето горят дърветата.
в цялото ни тичане отново,
в преследване на призраци, химери,
обърканото взиране нагоре в бездната
пресъхналото лебедово езеро
изстиналите въглища във огъня
епилози за светулки, втори, трети,
четвърти ден откакто го погребаха,
пореден още жив в сърцето ти
НИКОЛАЙ СТОЕВ, 25 г.
***
останах по-задълго в скута на смокинята
и тя ме превърна в своя дъщеря.
сега проливам щедро върху гривата
на утрото кръвта
оставете ме да бъда дилетант в чувствата
оставете ме задълго да остана сгушена.
аз съм жадна сънлива оса.
смокинята е дом
и лъже ме примамлива
аз чакам да порасне
веднага щом се случи, тя ще ме погълне
и в роб, във вечна част
от себе си ще ме превърне
РАДОСТ АПОСТОЛОВА, 18 г.
Конската муха
Конска муха каца на коляното ми.
Махам я с ръка.
Каца на другото.
Почвам да махам и с двете ръце.
Мухата ме следва.
Прибирам се вътре, решавам,
че може да мине през ключалката,
заключвам вратата.
Запушвам с парцали процепите,
залоствам прозорците.
В безопасност съм засега.
Някой звъни на вратата,
няма да отворя.
През шпионката виждам една позната,
гоня я.
На следващия ден идва отново.
Минават дни, месеци или години.
Хрумва ми, че мухата може би вече я няма.
Тогава пробвам вратата.
Не се отваря.
АЛЕКСАНДРА РАДЕВА, 24 г.
Състояние на застой
Въздухът стои – не мърда.
Буркани, пълни с вода и камък.
Часовникът тиктака години назад –
десет за него, две за нея.
Термометър с отрова – живак.
„Жив е той. Как?“, „Жив е, аз знам.“
Но той стои – не мърда.
Буркани, пълни с вода и пясък.
Полумракът и вонята
сякаш живи те натискат.
РАЗВИГОР ПОПОВ, 20 г.
