Много неща в света не са били наименувани; а много неща, дори и да са били наименувани, никога не са били описвани. Едно от тези неща е светоусещането – безпогрешно модерно, форма на изтънченост, но не и неин еквивалент – което се нарича с култовото име „камп“.
Светоусещането (за разлика от идеята) е едно от нещата, за които е най-трудно да се говори; но има и конкретни причини защо точно кампът никога не е бил обсъждан. Той не е естествено светоусещане, ако изобщо има такова. Наистина същността на кампа е в неговата любов към неестественото: към изкуственото и към преувеличеното. И кампът е езотеричен – нещо като таен код, дори белег за идентичност, сред малките градски клики. (…)
Във вкуса няма система и няма доводи. Но има нещо като логика на вкуса: устойчиво светоусещане, което лежи в основата на вкуса и го определя. Светоусещането е почти, но не съвсем, невъзможно да се опише. Всяко светоусещане, което може да бъде натъпкано в шаблона на някаква система или да бъде третирано с инструментите на довода, престава да бъде светоусещане. То вече е добило очертанията на идеята… (…)
Следващите бележки са за Оскар Уайлд.
„Човек или трябва да бъде произведение на изкуството, или да носи произведение на изкуството.“
Фрази и философии за употреба от младите
1. Да започнем много общо: кампът е определена разновидност на естетизма. Той е начин на възприемане на света като естетически феномен. Така този начин не се отнася до красотата, а до степента на изкуственост, на стилизация.
2. Да подчертаеш стила, е да пренебрегнеш съдържанието – или да зададеш нагласа, която е неутрална по отношение на съдържанието. Излишно е да се казва, че камп светоусещането е отстранено, деполитизирано – или поне аполитично.
3. Не само че има камп визия, камп начин да гледаш нещата. Кампът освен това е качество, което може да се открие в самите предмети и поведение на хората. Има „камп“ филми, дрехи, мебели, популярни песни, романи, хора, сгради… Това разграничение е важно. Вярно е, че камп погледът има силата да преобразява преживяването. Но не на всичко може да се гледа като на камп. Не всичко е в очите на гледащия. (…)
5. Камп вкусът има предпочитание към определени изкуства. Облеклото, мебелите, всички елементи на визуалния декор например съставляват огромна част от кампа. Защото кампът често е декоративно изкуство, което набляга на текстурата, сетивната повърхност и стила за сметка на съдържанието. Концертната музика обаче, понеже няма съдържание, рядко е камп. Тя не дава възможност, да кажем, за контраст между глупавото или екстравагантното съдържание и богатата форма… Понякога цели видове изкуство се насищат с камп. Класическият балет, операта, киното отдавна изглеждат по този начин. През последните две години популярната музика (след рокендрола, това, което французите наричат yé yé) беше присвоена. И кинокритиката (като списъци с „Десетте най-добри лоши филма, които съм гледал“) вероятно е най-големият популяризатор на камп вкуса днес, защото повечето хора все още ходят на кино с приповдигнат дух и без претенции.
6. В един определен смисъл е правилно да се каже: „Това е прекалено добро, за да бъде камп“. Или „прекалено важно“, недостатъчно маргинално. (…)
„Колкото повече изучаваме изкуството, толкова по-малко ни е грижа за природата.“
Упадъкът на лъжата
(…)
9. Що се отнася до вкуса за личности, кампът се привлича от подчертано ефирното и силно преувеличеното. Андрогинното със сигурност е един от големите образи на камп светоусещането. Примери: примрелите, слаби, гъвкави фигури в живописта и поезията на прерафаелитите; тънките, пластични безполови тела в щампите и плакатите на ар нуво, изобразени релефно върху лампи и пепелници; призрачната андрогинна празнота зад съвършената красота на Грета Гарбо. Тук камп вкусът черпи от една до голяма степен непризната истина за вкуса: най-изисканата форма на сексуална привлекателност (както и най-изисканата форма на сексуално удоволствие) се състои в това да вървиш срещу течението на заложеното от собствения ти пол. Това, което е най-красиво в мъжествените мъже, е нещо женствено; това, което е най-красиво в женствените жени, е нещо мъжествено… Свързано с камп вкуса към андрогинното е нещо, което изглежда много различно, но не е: удоволствието от преувеличаването на половите белези и поведенческите маниери. (…)
13. Разделителната линия изглежда, че е положена в XVIII век; в него може да се открие произходът на камп вкуса (готическите романи, шинуазри [Chinoiserie – „китайщина“. Б. пр.], карикатурата, изкуствените руини и т. н.). Но връзката с природата тогава е била много по-различна. През XVIII век хората с вкус или са се отнасяли снизходително към природата (Строубери Хил), или са се опитвали да я пресъздадат в нещо изкуствено (Версай). Те са се отнасяли също така неуморно снизходително и към миналото. Днешният камп вкус заличава природата или директно ѝ противоречи. А отношението на камп вкуса към миналото е изключително сантиментално. (…)
„Да бъдеш естествен, е поза, която много трудно се поддържа.“
Идеалният мъж
18. Трябва да се прави разлика между наивния и съзнателния камп. Чистият камп винаги е наивен. Кампът, който осъзнава себе си като камп, обикновено е по-малко удовлетворяващ.
19. В чистите примери за камп няма нищо умишлено; те са убийствено сериозни. Творецът на ар нуво, който прави лампа със змия, увита около нея, не се шегува, нито се опитва да бъде очарователен. (…)
(…)
23. В наивния, или чистия, камп същностният елемент е сериозността – сериозност, която се проваля. Разбира се, не всяка сериозност, която се проваля, може да бъде реабилитирана като камп. Само тази, която има подходящото съчетание на преувеличеното, фантастичното, страстното и наивното.
24. Когато нещо е просто лошо (вместо камп), това често е защото то има твърде посредствени цели. Творецът не се е опитал да направи нищо изключително. („Това е твърде много“, „Това е твърде фантастично“, „Това е невероятно“ – това са стандартни фрази за камп ентусиазма.)
25. Отличителният белег на кампа е духът на екстравагантност. Камп е жена, разхождаща се в рокля, направена от три милиона пера. Камп са картините на Карло Кривели с истинските бижута и с насекоми и пукнатини в зидарията в стил trompe-l’œil.
Камп е скандалният естетизъм на шестте американски филма на Щернберг с Дитрих, всички шест, но най-вече последният от тях, Дяволът е жена…В кампа често има нещо несъразмерно в мащаба на амбицията, не само в самия стил на творбата. Шокиращите и красиви сгради на Гауди в Барселона са камп не само заради стила си, но и защото разкриват – в най-голяма степен в катедралата Саграда Фамилия – амбицията на един човек да направи това, за което са нужни цяло поколение и цяла култура, за да бъде постигнато. (…)
27. (…) Това, което е екстравагантно по непоследователен или безстрастен начин, не е камп. Нито може да бъде камп онова, което не изглежда да извира от невъзможна за потискане, на практика неконтролируема чувствителност. Без страст човек получава псевдокамп – който е просто декоративен, безопасен, с една дума, шик. (…)
30. Разбира се, канонът на кампа може да се променя. Времето има много общо с това. Времето може да подобри това, което изглежда само праволинейно и лишено от въображение, защото сме твърде близо до него, защото прилича твърде много на нашите собствени ежедневни фантазии, чиято фантастична природа не осъзнаваме. Можем по-добре да се насладим на фантазията като на фантазия, когато не е наша собствена.
31. Затова толкова много предмети, ценени високо от камп вкуса, са старомодни, остарели и демоде. Това не е любов към старото само по себе си. Просто процесът на остаряване и износване предоставя нужната откъснатост – или поражда нужната симпатия. Когато темата е важна и съвременна, провалът на едно произведение на изкуството може да ни възмути. Времето може да промени това. Времето освобождава произведението от моралната релевантност, предавайки го на камп светоусещането… Друг ефект: времето стеснява сферата на баналното. (Баналността е, строго казано, винаги категория на съвременното.) Каквото е било банално, може с течение на времето да стане фантастично. Много хора, които слушат с наслада стила на Руди Вали, съживен от английската попгрупа The Temperance Seven, биха били докарани до лудост от Руди Вали в разцвета му.
„Животът е твърде важно нещо, че да говорим сериозно за него.“
Вера, или нихилистите
34. Камп вкусът загърбва оста добро – лошо на обикновеното естетическо съждение. Кампът не обръща нещата. Кампът не твърди, че доброто е лошо или че лошото е добро. Това, което той прави, е да предложи на изкуството (и на живота) различна –
допълнителна – система от стандарти.
35. Обикновено ценим едно произведение на изкуството заради неговата сериозност и достойнствата на постиженията му. Ценим го, защото успява – в това да бъде такова, каквото е, и предполагаемо в осъществяването на намерението зад произведението. Предполагаме, че има правилна, тоест праволинейна, връзка между намерението и изпълнението му. По тези стандарти оценяваме Илиада, пиесите на Аристофан, Изкуството на фугата, Мидълмарч, картините на Рембранд, Шартър, поезията на Дън, Божествената комедия, квартетите на Бетовен и – измежду хората – Сократ, Исус, св. Франциск, Наполеон, Савонарола. Накратко пантеонът на високата култура: истината, красотата и сериозността.
36. Но съществуват и други творчески нагласи освен тази на сериозността (едновременно трагична и комична) на високата култура и на извисения ѝ стил в оценяването на хората. И човек ощетява себе си като човешко същество, ако изпитва уважение само към стила на високата култура – каквото и друго да прави или да чувства тайно. (…)
38. Кампът е последователното естетическо преживяване на света. Той въплъщава победата на „стила“ над „съдържанието“, на „естетиката“ над „нравствеността“, на иронията над трагедията. (…)
41. Целият смисъл на кампа е в това да развенчае сериозното. Кампът е игрив, антисериозен. По-конкретно кампът включва ново, по-сложно отношение към „сериозното“. Човек може да бъде сериозен относно лекомисленото и лекомислен относно сериозното. (…)
„Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните характери.“
Жена без значение
45. Дистанцираността е прерогатив на елита; и както дендито през XIX век е заместителят на аристократа по отношение на културата, така и кампът е модерният дендизъм. Кампът е решението на проблема: как да бъдеш денди в ерата на масовата култура. (…)
47. Самият Уайлд е преходна фигура. Мъжът, който при първото си пристигане в Лондон, гордо носи кадифена барета, дантелени ризи, кадифени панталони до коленете и черни копринени чорапи, в своя живот така и не успява да се отдалечи твърде много от удоволствията на старомодния дендизъм; тази консервативност е отразена и в Портретът на Дориан Грей. Но много от неговите нагласи загатват и нещо по-модерно. Уайлд е този, който е формулирал един важен елемент в камп светоусещането – този за равнопоставеността на всички предмети – когато е обявил своето намерение да достигне висотата на своя синьо-бял порцелан. Провъзгласявайки важността на вратовръзката, бутониерата и стола, Уайлд всъщност предусеща демократичния дух на кампа. (…)
53. И все пак, въпреки че хомосексуалните са неговият авангард, камп вкусът е много повече от хомосексуален вкус. Очевидно, неговата метафора за живота като театър особено добре приляга като оправдание и проекция на конкретен аспект от ситуацията на хомосексуалните. (Стремежът на кампа да не бъде „сериозен“, да разчита на играта, също има връзка с желанието на хомосексуалния да запази младостта си.) Човек обаче усеща, че ако хомосексуалните не бяха, в една или друга степен, изобретили кампа, някой друг щеше да го направи. Защото аристократичната поза по отношение на културата не може да умре, макар и да оцелява по все по-произволни и находчиви начини. Кампът е (нека повторим) отношението към стила във време, в което възприемането на стила – като такъв – е станало напълно проблематично. (В модерната епоха всеки нов стил, освен ако не е откровено анахроничен, се е появил на сцената като антистил.) (…)
55. Камп вкусът е, повече от всичко друго, нагласа на наслада, на ценителство – не на осъждане. Кампът е щедър. Той иска да се наслаждава. Само изглежда като злонамереност или цинизъм. (Или, ако е цинизъм, той не е безмилостен, а сладък цинизъм.) Камп вкусът не твърди, че е проява на лош вкус да бъдеш сериозен; той не се надсмива над онзи, който успява да бъде сериозно драматичен. Това, което прави, е да открива успеха в определени страстни провали. (…)
58. Абсолютното камп твърдение: добро е, защото е ужасно… Разбира се, човек не винаги може да каже това. Само при определени условия – онези, които се опитах да очертая в тези бележки.
Susan Sontag, Notes on Camp, 1964
Превод от английски език: РАЛИЦА ТОНЧЕВА
