Кошмар
Вечерта ме понася надолу по улицата.
Чувам шепота ти в умиращата мазилка на блоковете.
Всяка дума е „на ръба на щастието“.
Лунната светлина реже миглите ти,
а лудостта ти заплаква през решетките на терасите.
Дъждът ме разлива по страдащите бордюри.
Истинска катастрофа в пердето,
криещо съдбата ми.
С писък го затягам около пръстите.
Усмивката ми е на пода.
ВИКТОР ВЪЛЧЕВ, 19 г.
Картина
Един клоун се събужда в стая с картини.
Всички гледат към него, само една – не.
„Майка и дъщеря“.
Дъщерята нарисувала семейство.
Драсканица, озаглавена: „Мечта“.
Не разбра шегата, нали?
И Пикасо не би я разбрал…
ВИКТОР ВЪЛЧЕВ, 19 г.
последни зрънца
кафе
се мотаят на дъното
пазени от стъкленото гърло
не мога да провра ръката си
не искам и да ги изсипвам
затова ги оставям
затварям капака
там стоят
ти също стоиш
гърлото ти е стъклено
не можеш да се обърнеш да се изсипеш
гледам те
защо
пие ми се
само
едно кафе
ЛАЗАР ЗАГОРЛИЕВ, 20 г.
като изгубен чорап
се спотайвам
по незнайните ъгли
кьошета
стаи
на света
все и аз така мириша
и съм странно сгънат
питат
къде съм
но не ме търсят
ЛАЗАР ЗАГОРЛИЕВ, 20 г.
Аз съм зА
Какво сънува снощи?
Че остана сам, обърна всички дни
в чудни и невероятни сънища?
Че погледна с невъоръжено око
към небето и подаде душата си.
Че не разпозна ръката си в ласката.
Прости ли?
Сънува наяве по пътя си
и пося кошмари навсякъде.
Прибра сърцето в мозъка,
ръката болеше на всяко протягане.
Сега сме заедно.
Взираме се един в друг.
Присвиваме очи и осъзнаваме
как трудно бихме казали,
че се познаваме.
КАЛОЯН ЖЕКОВ, 21 г.
