Студентско лято
В сесия:
автобус 280 –
няма място
да се разминем.
Потта се стича
по челото,
прозорецът не се
отваря.
Заел си поза
права баница,
да не размениш случайно
ДНК с някого,
камо ли добра дума.
Жена седи, до нея
пълна догоре торба –
верен другар.
„Кога ще спрем на Г.М.,
да се излее тая паплач?“.
Студентът отброява
всяка секунда,
една глътка
застоял въздух –
сладък аромат
на пот и лято.
Последен изпит,
причернява му.
„Дали ще си намеря работа?“.
Псувня на водача,
пак е виновен софийският трафик.
Още един – погълнат
далеч от дома.
Още един въпрос
остава без отговор.
„Дали си взех студентската книжка?“.
КАЛИНА НИКОЛОВА, 21 г.
***
щом те вдишам
узнавам името на бога
и орбитата на вечността
ухае като череша между пръстите ми
цветята не си позволяват да цъфтят без моята усмивка
и тополите не се молят тъй горещо
щом отпия от теб
се пръска вечността
и вселените се вливат в нощното ми шкафче
плета ти гердани от звезди
а потта ти
създава новия млечен път
мътните ти страсти
ме строят наново
и възкръсвам всяка нощ
за да можеш сутринта
отново да ме приковеш
за да победя и живота и смъртта
и даже дявола завижда
как ме караш да горя
как с камшици
ореш душата ми
между ребрата ми цъфтят твоите смокини
и се моля наесен
листата им да изгорят
СВЕТОСЛАВ МАТЕВ, 19 г.
***
избереш ли Бог
непосредствено
избрал си Дявола
като череши с обща дръжка
и да откъснеш другата
вкусът остава същият
както и началото
червеят
пълзящ сред нишките
ти става брат
сладки са черешите
горчив е изборът
ДАНИЕЛА ТРАЧЕВА, 23 г.
